Музиката в Добруджа

 Народната мъдрост казва: „Никой не е по-голям от хляба.” Основен поминък на населението по тези земи винаги е било земеделието. Тук когато дойде жътва пристигат хора за работа от различни точки на България, а през Освобождениетотук се нанасят различни групи от хора от Тракия и районите на Стара планина. Така тракийският и балканджийският фолклор постепенно се вливат и развиват в древните традиции на Добруджа. В Добруджа са разпространени хороводни песни в размер 2/4, подобни на тракийските. Наред с тях тук се срещат също и трапезни, седенкарски и обредни, а поради факта, че тук е трудов район тук се изпълняват и богато орнаментирани безмензурни жътварски песни.

Характерни инструменти за Добруджа са кавалът, гъдулката и гайдата. Кавалджийските мелодии са типични за източните части, гъдулката е разпространена в крайдунавските селища, а на гайда се свири из цялата област. Специфичен инструмент в този край е хармониката. Тя навлиза в музикалната практика много преди акордеона. Типичен за областта инструментален състав е добруджанската тройка, включваща гъдулка, гайда и хармоника.

Ладуването, напяването на пръстени е момински обичай, чрез който се гадае за бъдеща женитба. В различните краища на страната се изпълнява на различни празници,  срещу празника момите донасят от кладенеца вода, налята в пълно мълчание, за да не се привличат злите сили. Всяка от тях потапя в котлето с „мълчана” вода своята китка с вързан за нея пръстен. Котлето нощува навън, пазено от една мома. На сутринта всички се събират, за да гадаят коя за кого ще се омъжи. Момите пеят „Ладо ле, ладо…“ и наричат, а след всяко наричане малко момиче вади една от китките. Така всяка девойка научава какъв ще е късметът й. Ето някои традиционни момински наричания от ладуването:
„Две са глави през плет гледат” – комшия
„Драна крава в поле реве” – гайдар
„На стол седи, пари чете“ – богат
„Синьо небе, ясна звезда“ – хубавец
„През дол бяга, цървул стяга“ – хайдутин

Коментари

коментара